Съвременното общество изпитва остра нужда от човечност и доброта. Извечните човешки добродетели са се превърнали в нещо….дефицитно. Естествената нужда да помогнеш на човек се възприема все по-често като нещо наивно, остаряло, понякога дори ненужно. Доброто е тихо, скромно, ненатрапчиво, лишено от напудрена показност, но винаги истинско и живо. То е смисълът на живота, то е най-ценното и е мерило за човешкото достойнство и сила.
“Във вътрешния свят на човека добротата е слънцето…!” – Виктор Юго.
Доброто е и светлината, която разпръсква мрака и дарява живот. То има лица и имена. На 26.05.2012 г. неговото име бе Пламен Петков.